Макар да знам, че кучетата имат силно развити обоняние и слух, повярвайте ми, понякога си мисля, че моите две дивачета хич не ме чуват или по-скоро си избират кога имат полза да го правят. 🙂 Оказа се, че те улавят слаб шум на разстояние 24 метра, а човекът само на 3-4 метра. Впечатляващо, нали. Ето още малко любопитни факти:
“В живота на кучето органите на слуха заемат особено важно място. Строежът на вътрешния орган на слуха им е аналогичен на този при другите животни. Външните органи (ушите) – звукоуловителите – при кучето имат различна форма, големина и постановка. Те са подвижни и могат да се насочват по посока на източника на звука. Слухът на кучето е много силно развит. Неговите органи за чуване възприемат звуци с честота до 90 колебания в секунда, докато за нас те са 60 и разграничават тонове с разлика във височините 1/16. Кучето улавя слаб шум на разстояние 24 метра, а човекът само на 3-4 метра. То може да чуе дори звуци, които за нас са в границите на ултразвуковите трептения.”
Тези дни попаднах на една класация, която American Kennel Club са направили, а именно кои са 4 породи, които имат най-добър слух.
- На първо място те са поставили Лабрадор ретривърите: Лабрадорите не само са страхотни домашни любимци, но и слухът им е неземен. Затова не е странно, че често са предпочитани за помощници на слепи хора или хора в неравностойно положение.
- Второто място е за Голдън ретривърите (юпииииии): Да, голдъните определено могат да чуят всичко, макар че моят лудчо, когато се съсредотичи в нещо, дори Годзила да дойде до него, няма да усети (хихих). Заради добрия си слух, и не само, те често се използват за ловни кучета. За мен тази порода е най-невероятната на света. Няма друго толкова първично, щастливо, обичливо, истинско и мило същество като тях.
- Третото място отива при Пуделите: Тези сладки, пухкави същества обичат да са първи във всичко и винаги да се доказват и не е изненада, че са в класацията. Никога не трябва да ги подценяваме.
- Четвъртото място е за милите Кокер шпаньоли: С тези страхотни, големи уши кокерите могат да чуят всеки дребен шум. Майка ми има кокер и няма по-добър пазач от нея. Тя има изключителен талант. Дори да спи дълбоко (понякога си и похърква смешно), когато се отваря хладилникът или пък режеш толкова любимите й краставици, веднага чува и със скоростта на светлината е при теб.
И понеже класацията ми се струва някак непълна, реших да добавя още една порода, която също има големи уши и не знам колко добре чува, но определено в класация за “най-лаком домашен любимец” ще заеме почетното второ място след голдъна и лабрадора, а именно коргито :-).
No Comments