Добре дошли в #dogzone, където стопани и кучовци споделят своите преживявания, мнения и… какво ли още не. Днешната история е за един превъзмогнат страх, който се превръща в невероятно приятелство. Без да издавам повече подробности, имам удоволствието да ви представя Стефка (стопанката) – красива, щура и винаги усмихната и Ари (кучето) – сив, хитър и ревнив ваймаранер, който е влюбен до уши в нея.
#стопанинът
Име: Стефка
Представи се с няколко думи: Сериозна дама, с много ангажименти, непрестанно променяща се. Шегувам се. Съвсем oбикновен кучелюб съм. (смях)
Какво обичаш да правиш в свободното си време или какви са твоите хобита: Да чета и да си играя с кучетата. За съжаление, изобщо не са съвместими двете занимания.
Как се казва домашният ти любимец: Ари е моят герой, но половинката ми си има две дами – Сара и Джеси, та те са ми заварените кучета.
Каква порода е: Ари е ваймаранер, Джеси и Сара са гончета.
Защо куче, а не котка, костенурка или хамстер: Защото винаги е била котка, сива котка. Беше ме страх от кучета и като се преместих при приятеля ми, той вече имаше две кучета. Решихме, че най-лесно ще ми мине страхът, ако ми вземем едно бебе, сиво бебе куче и го отгледам от малко. Е, мина ми.
#кучето
Опиши се с 3 думи: Игрив, ревнив, любвеобилен.
Топка, гумен кокал или чехъл? Това е въпросът! Ох… всичко, което се хвърля. Ама абсолютно всичко (дори боклукът от кошчето)!
Довърши изреченията:
– Стопанинът ми… не прекарва достатъчно време с мен. Трябва да сме заедно 24 часа в денонощието. Всичко останало е неприемливо и страдам.
– Когато остана сам/сама… страдам за стопанина си и затова тормозя съседите.
– Мога да изям… моята манджа, тези на Сара и на Джеси (Б.ред. това са доведените сестри на Ари), а после да се преструвам, сякаш ме държат гладен.
– Много обичам… да ходя на лов.
– Когато ме ядосат… Най-често това са хората, освен Стефка или Йордан (Б.ред. стопаните на Ари), които отвличат вниманието им от мен. Късам им дрехите, защото не ми дават да ги хапя.
Глезят ли те или вкъщи всичко е под строг контрол? Не можем да се разберем – един ден ми е разрешено да влизам в къщата и да спя в краката на мама, на следващия пак съм на двора и ги дебна през стъклените витрини. Човешка му работа.
Имаш ли си хоби? Да намирам камъни и ги нося пред вратата. Не знам защо все ми се карат и ми ги изхвърлят.
А гадже? Сара (Б.ред. доведената му сестра) се влюби в мен, ама аз не съм мъж за една жена.
Ако имаше златна рибка, която да изпълнява желания, какво би си пожелал/ла? Мама да я уволнят и да не може да си намери нова работа, за да си е все вкъщи и да си играем.
#стопанинът
Защо избра тази порода куче и с какво тя е по-добра от останалите? Ние ходим на лов, а той е ловно куче. Сив е, а това ми беше важно. (смях) Ваймаранерите са безкрайно красива и интелигентна порода. По-привързани са към стопаните си от всяка друга, често това е на моменти болезнена любов, която е съпроводена и с ревност.
Когато видя за първи път твоето мъниче какво си каза или помисли? Че е прекалено малък, за да ме нарани.
С какво ще запомниш или си запомнил/а първия ви ден заедно вкъщи? Ние трябваше да гледаме и брат му за една нощ, та бяхме с две кученца и трябваше да изберем кое да остане при нас. Беше много трудно решение.
Има една поговорка: Не питай старило, а патило. Затова дай 3 съвета от опит на хората, които възнамеряват да си вземат тази порода куче! Не е шега това с времето, трябва много да им се обръща внимание. Не изпускайте контрола в началото, безкрайно интелигентни кучета са и бързо схващат, че може да им мине номерът. Ако ги изпуснете, отнема много време, за да поправите грешките. По-добре е кучето да е на двор, но и да има достъп до жилището, защото ваймаранерите само това искат.
Кое е любимото ви занимание заедно? Да ходим на лов. Той обожава да работи (Б.ред.така се нарича изпълняването на команди от кучето по време на лов) и да ме радва, а аз пък не мога да му се нарадвам като започне да прави стойки и да носи. Такава гордост ме изпълва. (усмивка)
5 пакости, с които твоят домашен любимец ще остане в историята: Ох, 5 да бяха…
1. Научи се да си отваря входната врата. Един ден влезе в кухнята, свали си тавата с пиле с картофи и изяде всичко. Най-много се радвам, че нямаше проблем с пилешките кости, защото като цяло са опасни за тях.
2. Бяхме на гости у съседите ни, той счупи оградата, изработена от дървени греди – много красива – за да дойде да висне пред тяхната кухня и да ни гледа (цялата стена на съседите е стъклена, затова).
3. Остана сам в хола за около 5 мин. През това време прилежно открадна цяла кутия шоколадови бонбони и кофичка кисело мляко, занесе си ги на неговото място и като влязох той си гледаше телевизия и си дъвчеше сладко. Трябва да отбележа, че едно петънце нямаше някъде изцапано! (усмивка)
А кое е най-милото нещо, което прави той? О-о-о, той е мазньо голям и след всяка беля знае, че е време да е мил и сладък. Когато плача, идва и ме бута с муцуна. Сутрин се прави на заспал, за да не го изкараме на двора, а след историята с пилето сам си излезе снишен към земята, посока колибата му на двора – даже не трябваше да му се карам.
Вашето тайно място (или не толкова тайно) за разходки е… голяма поляна недалеч от къщата ни. Много е просторно и той може да тича на воля, а аз мога да го наблюдавам.
Кое е любимото лакомство на домашния ти любимец? Обожава дроб.
А ти приготвяш ли му/я храна? Ако – да, каква и може ли рецепта? Да, готвим на кучетата и рядко им даваме кучешка храна. Придържаме се към прости рецепти – варим дроб със зеленчуци, пилешки шийки с ориз, диво свинско с картофи, глави от сьомга и ориз.
Приключенствате ли с домашния ти любимец и кои дестинации вече сте открили? Ходим основно до Диканя и обратно.
Довърши изреченията:
– Кучето ми… ме прави щастлива и не искам и да чувам за недостатъците във възпитанието му.
– Денят ми започва… бързо и без много време за Ари и завършва с… Ари – нашето време за игра.
– Когато се прибера вкъщи след работа…, Ари винаги е там да ме посрещне и да ми напомни, че много съм му липсвала.
– Кучешката храна… е удобна, но аз предпочитам да му готвя – все си мисля, че е по-здравословно.
– След като си взех куче…, ми стана ясно, че винаги съм искала да имам куче.
No Comments