Какво е да си куче в Женева, Швейцария?

Здравейте, приятели. За кратко изчезнахме от хоризонта, но това е, защото се бяхме отдали малко на приключения. Аз и негово величество Миро превзехме бреговете на Женева.

Много красиво, уютно и пъстро градче (казвам градче, защото с малко повече желание, градският транспорт дори може да се счете за излишен. Понеже ние много обичаме да ходим пеш, достигането от единия край на града до другия е въпрос на час или два разходка. Но разбира се с превозно средство става доста по-бързо). За жалост нашите две зверчета си останаха в София под надзора на брат ми, но мисля, че там щеше ужасно много да им хареса. Въпреки че не бяха с нас, постоянно бяха в мислите ни и всяко куче, което срещахме, ни умиляваше и пораждаше мисли от рода: сега Рафа щеше да направи така или Оутъм щеше да реагира едикакси. Странна порода същества са стопаните на кучета, но едно със сигурност мога да кажа за тях: където и да съм била, те са най-ведрите и усмихнати хора, които може да срещнеш. Случайност?! Не мисля.

Стига съм се отклонявала от темата. В Женева кучетата са като истински царе. Стопанинът може да ходи почти навсякъде с тях. Като изключим по-луксозните ресторанти и магазини и ботаническата градина, почти навсякъде е разрешено да бъдете заедно с най-добрия си приятел. Дори се изненадахме, когато видяхме една табела в парк край езерото, която забраняваше там да влизат колелета, но за кучета нямаше никакъв проблем. Единственото условие е кучето да бъде на повод и не трябва да се пуска да се разхожда свободно.

Освен разбира се, ако не сте на разходка в планината или в покрайнините на града, тогава кучето ви може да се разхожда свободно без никакъв проблем.

Ако искате да влезете в мола с вашето куче, за да си напазарувате, няма проблем. Ако искате да хапнете пица, да пиете бира на брега на езерето, да се порадвате на гледката с чаша кафе, чай или капучино или просто да хапнете сладолед заедно с вашия домашен любимец, няма никакъв проблем, дори кучето ви задължително ще получи лакомство и купичка с вода, за да се чувства по-конфортно.

Ако искате да стигнете от единия край на езерото до другия, има малки лодки, които играят ролята на воден градски транспорт. Изживяването си заслужава, много красиво, бързо и забавно е да ги ползвате. Там също се допускат домашни любимци. Във всички трамваи, автобуси, тролейбуси, метро и влакове също е разрешено за кучета и не ви трябват някакви специални неща, както тук в България.

Едно от нещата, които искрено ме впечатли и ме накара да се запитам: Защо досега не е направено в България и колко много проблеми ще реши това на пръв поглед толкова просто нещо. Сигурно вече се чудите какво толкова съм видяла. Почти пред всеки блок има малко оградено пространство, на което пише “WC pour chiens”, а именно тоалетна за кучета. Пояснявам! Не поляна за кучета, на която да си играете с домашния любимец, а именно място, където то да си свърши работата и след това да продължите разходката си. Не е ли супер практично и гениално.

Освен тези “Кучешки тоалетни” има и специални места, където домашните любимци да си играят свободно и да тичат на воля. За жалост не успях да ги снимам, но не се различават особено от нашите “Кучешки поляни”.

Навсякъде из града може да видите различни и забавни кутии с торбички за събиране на акитата на домашния ви любимец и до тях са поставени и специални кошчета за това. Картинките на тях са много готини. 🙂

Другото, което ме впечатли, беше една сцена, на която станахме свидетели една вечер, докато чакахме тролейбус, за да се приберем в хотела. Разбира се дори да е прекрасно устроен град, с живеещи в него хора с видимо добри доходи (или поне такова впечатление създават), в Женева има и бездомници. Но те не изглеждат хич като тези, които сме свикнали да виждаме в България. В Женева те са много спретнати, чисти, добре облечени и се разхождат с количка за пазаруване от някой магазин. Единствената прилика с българските бездомници е, че и там си имат антураж от няколко кучета, които вървят след тях. И сега към гледката, която никога няма да забравя. Чакаме на една доста възлова спирка в центъра на града с още 20 човека и няма нужда да обяснявам, че беше голяма лудница. По едно време по пътя край нас минава бездомник с пълна пазарска количка (нямам идея какво беше сложил в нея, но беше пълна) и аз забелязвам, че вътре съвсем сладко на една страна е полегнало куче горе-долу с размерите на голдън, вплело лапи то стискаше една играчка и я гризеше. Сега ще кажете: защо това те е впечатлило, какво толкова. За жалост не успях да им направя снимка, но в очите на това куче имаше толкова много щастие, толкова много любов, радост и… зад него бездоникът също вървеше и буташе количката припявайки си. Вярвате или не, за целия ни престой там не успяхме да видим по-щастливи същества от тези двама другари. И бяха толкова мили. Пеещият човек и щастливото куче, което доволно си играе като малко дете с играчката си. (Дори сега като го разказвам и се усмихвам)

На кратко това беше срещата ни с кучовците в Женева. Наистина си живеят царски. Дано ви е било интересно.

За финал аз и Миро искаме да ви поздравим с гордоста на Женева: